3.02.2008 г., 17:47

Отсъствие

1.7K 0 45
Така завърши... както и започна...
запалвайки цигара, си припомням
за всичките преглътнати въздишки,
които се опитвам да прогоня.
Треперещи са пръстите, студени
и всяка дума мъчна... като писък.
Отчаяно опитвам да запълня
с мълчанието дългия си списък.
И няма как сега да съм безтебна,
записах всичко, що ми е  горчало.
За миг разколебах се... като вяра,
наложи се да почна... отначало.
А твоето отсъствие не пали
камината в студената ми къща.
Ръцете ти отново не ме галят
и тази тишина така е същата.
За болката дори не споменавам,
защото много бледо е мастилото.
Усещам я секундно и пропадам
във зейналата паст на мойто минало.
Сега не ставам вече за обичане,
предложила съм само голотата си.
Банална като стих съм... след прочитане
и любя неуморно самотата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....