Feb 3, 2008, 5:47 PM

Отсъствие

  Poetry » Love
1.7K 0 45
Така завърши... както и започна...
запалвайки цигара, си припомням
за всичките преглътнати въздишки,
които се опитвам да прогоня.
Треперещи са пръстите, студени
и всяка дума мъчна... като писък.
Отчаяно опитвам да запълня
с мълчанието дългия си списък.
И няма как сега да съм безтебна,
записах всичко, що ми е  горчало.
За миг разколебах се... като вяра,
наложи се да почна... отначало.
А твоето отсъствие не пали
камината в студената ми къща.
Ръцете ти отново не ме галят
и тази тишина така е същата.
За болката дори не споменавам,
защото много бледо е мастилото.
Усещам я секундно и пропадам
във зейналата паст на мойто минало.
Сега не ставам вече за обичане,
предложила съм само голотата си.
Банална като стих съм... след прочитане
и любя неуморно самотата си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...