sweet_leaf (Гергана Цветкова)
163 331
5.01.2008 г., 18:24 ч.

Оттекват стъпки 

  Поезия » Любовна
647 0 4

Оттекват стъпки, забързани хора

и ние със тебе бързо вървим.

Оставам без дъх и усещам умора,

но нямаме време и само мълчим.

 

Пълна е стаята, вдига се глъчка -

всеки нервно се суети.

Ти ме целуваш, а аз сълзите прeглъщам -

трябва да съм силна, макар и да боли.

 

Локомотивът изсвирва, излизаме двама

и ни блъсва вледеняващ студът,

Нямаме време - през преспите бягаме.

Чувствам се толкова малка, а толкова голям е снегът.

 

Качваш се горе и ме целуваш за сбогом,

в мене отново напират сълзи.

В мене нахлуват вчерашни спомени -

спомени, от които утре ще боли.

 

Поглеждам те - казваш "обичам те"

и рисуваш сърце - сърцето е само.

Усмихвам се и ти отговарям "обичам те" -

без глас разделя ни мокрото стъкло.

 

Чува се свирка и потегля влакът,

махам за сбогом и се усмихвам, а ми се крещи.

Зная, че вкъщи семейства ни чакат,

но сърцето ми след тебе плаче: "Остани!".

 

Сама останах, мълчалива, на перона,

с премръзнали от студ крака.

Оттекват стъпки, но сега са моите,

а по лицето ми се стича, малка, гореща сълза.

 

                                             05.01.2007

                                             На Питър.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, нямаш идея колко ми е познато това...все едно аз съм го писала...
  • Хареса ми!...Ако можеш да послушаш мъжкото мнение,винаги са по-разумни,ние сме емоция!
  • Накара и мен да повикам горещата сълза...
  • Хубаво пишеш,ама я махни тая снимка с пистолета и си убий лошото настроение по най-бързия начин...
Предложения
: ??:??