Оттекват стъпки, забързани хора
и ние със тебе бързо вървим.
Оставам без дъх и усещам умора,
но нямаме време и само мълчим.
Пълна е стаята, вдига се глъчка -
всеки нервно се суети.
Ти ме целуваш, а аз сълзите прeглъщам -
трябва да съм силна, макар и да боли.
Локомотивът изсвирва, излизаме двама
и ни блъсва вледеняващ студът,
Нямаме време - през преспите бягаме.
Чувствам се толкова малка, а толкова голям е снегът. ...