Оттекват стъпки

Jan 5, 2008, 6:24 PM

Poetry » Love

693 0 4

Оттекват стъпки, забързани хора

и ние със тебе бързо вървим.

Оставам без дъх и усещам умора,

но нямаме време и само мълчим.

Пълна е стаята, вдига се глъчка -

всеки нервно се суети.

Ти ме целуваш, а аз сълзите прeглъщам -

трябва да съм силна, макар и да боли.

Локомотивът изсвирва, излизаме двама

и ни блъсва вледеняващ студът,

Нямаме време - през преспите бягаме.

Чувствам се толкова малка, а толкова голям е снегът.

Качваш се горе и ме целуваш за сбогом,

в мене отново напират сълзи.

В мене нахлуват вчерашни спомени -

спомени, от които утре ще боли.

Поглеждам те - казваш "обичам те"

и рисуваш сърце - сърцето е само.

Усмихвам се и ти отговарям "обичам те" -

без глас разделя ни мокрото стъкло.

Чува се свирка и потегля влакът,

махам за сбогом и се усмихвам, а ми се крещи.

Зная, че вкъщи семейства ни чакат,

но сърцето ми след тебе плаче: "Остани!".

Сама останах, мълчалива, на перона,

с премръзнали от студ крака.

Оттекват стъпки, но сега са моите,

а по лицето ми се стича, малка, гореща сълза.

05.01.2007

На Питър.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

RIOT (Адриана)

2008-01-06T14:05:29+02:00

Ох, нямаш идея колко ми е познато това...все едно аз съм го писала...
Талия (Наталия)

2008-01-05T18:57:49+02:00

Хареса ми!...Ако можеш да послушаш мъжкото мнение,винаги са по-разумни,ние сме емоция!
snowdrop (Тинка Това)

2008-01-05T18:56:50+02:00

Накара и мен да повикам горещата сълза...
rosen_dream (Росен Яворов)

2008-01-05T18:29:25+02:00

Хубаво пишеш,ама я махни тая снимка с пистолета и си убий лошото настроение по най-бързия начин...