***Отваря се...
***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата,
понеже съм до костите надупчена
от хиляди и хиляди ключалки.
Отвътре се процежда светлината ми.
Не е денят напразна еуфория
и слънцето не е измислица...
Не ме затваряйте в ковчежето,
когато се пропука хоризонтът.
Със шепа пръст не може да затиснете
високите октави на сърцето ми.
Пуснете ме! Разпнете ме по вятъра,
единствен който ме разбираше
и който само с мен говореше!
Дарете ме на волята на птиците -
последни нека те да ме целуват!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
