11.12.2022 г., 9:43

Отваряне на личните врати

558 1 0

Извън поетичните думи
съм тих и спокоен човек.
Вървя по нелеките друми.
Жените обичам от век.

Жените са моята слабост.
Признавам с червено лице.
Жените са болка и радост
под светло младежко небе.

Дали съм различен? Не мисля.
Това е излишен разкош.
Подреждам човешките смисли.
Мълчи непрегърната нощ.

Понякога плачех – нормално –
от болка любовна в зори,
но нямаше нищо фатално.
Това е животът, нали?

Заплащах познатите сметки
за ток, за храна и вода.
Целувах красивите гледки
с поредна родена творба.

Погребах и близки – болеше! –
в студена и черна земя.
Сърцето – признавам – кървеше
и нямах кураж да вървя.

Димитър се казвам. Здравейте!
Подавам човешка ръка.
Да бъдете мрачни, недейте...
Какво ще ви коства това?

Свирете, другари, без ноти!
Не искам, другари, да спя.  
Творя и обичам живота,
защото познавам смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...