Отвори се небе, изплачи ме...
с бурята, която вилнее във мен,
В жарещи пламъци изгори ги,
тези следи, що не ми дават мира.
Дар от небето, или проклетия,
да обичам сърце, що за мен не тупти
И душа трижди от мене отречена...
аз за нея да минавам огньове.
Отвори се, небе, изплачи моите сълзи...
на сърцето ми чужди са думите.
Душата ми нажарена с порой угаси,
изпепелена, отново в любов ще гори.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрав!
Браво!