13.02.2007 г., 12:05

Отвори се небе

863 0 9

Отвори се небе, изплачи ме... 
с бурята, която вилнее във мен,
В жарещи пламъци изгори ги,
тези следи, що не ми дават мира.  

Дар от небето, или  проклетия,
да обичам сърце, що за мен не тупти
И душа трижди от мене отречена...
аз за нея да минавам огньове.  

Отвори се, небе, изплачи моите сълзи...
на сърцето ми чужди са думите.
Душата ми нажарена с порой угаси, 
изпепелена, отново в любов ще гори.


 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...