Отвори се небе, изплачи ме...
с бурята, която вилнее във мен,
В жарещи пламъци изгори ги,
тези следи, що не ми дават мира.
Дар от небето, или проклетия,
да обичам сърце, що за мен не тупти
И душа трижди от мене отречена...
аз за нея да минавам огньове.
Отвори се, небе, изплачи моите сълзи...
на сърцето ми чужди са думите.
Душата ми нажарена с порой угаси,
изпепелена, отново в любов ще гори.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Поздрави! 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
