Отворих очи
Отворих очи
Изскърца утрото
Слънцето се сви
И пропъди накацалите гълъби
Сънят ми пропълзя
В закътаните ниши на ума ми
Напуканите ми устни
Целунаха нечии други
Измъкнах се тихо
И никога не се върнах
Лутах се
Никой не ми посочи път
Никой не ми даде напътствия
Аз кой съм
Нима съм само едно малко
От Цялото
Кой съм аз
И какво трябва да правя
Седнах веднъж в един парк
И докато хората се разминаваха
И бързаха за своето някъде
Аз плаках
Но никой не видя
Излязох една нощ
И на един паркинг вих под луната
Като подивял бездомник
Но никой не видя
Защото светът беше овдовял
И децата му страдаха
Купих си нова тетрадка
За новите стихове
Но все същите неща продължих да пиша
Напих се
Недостатъчно
Заспах някъде
На някакъв плаж
И само океанът ме погали
Отворих очи
(след това)
Изскърца утрото
Изщрака...
03.03.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
Когато плачеш наистина по-добре е да излееш сълзите си на нечие рамо, но често се случва и сам да преживяваш всичко...Продължавай да пишеш 
