Mar 4, 2007, 10:38 AM

Отворих очи

  Poetry
917 0 11

Отворих очи

Изскърца утрото

Слънцето се сви

И пропъди накацалите гълъби

 

Сънят ми пропълзя

В закътаните ниши на ума ми

 

Напуканите ми устни

Целунаха нечии други

 

Измъкнах се тихо

И никога не се върнах

Лутах се

Никой не ми посочи път

Никой не ми даде напътствия

 

Аз кой съм

Нима съм само едно малко

От Цялото

Кой съм аз

И какво трябва да правя

 

Седнах веднъж в един парк

И докато хората се разминаваха

И бързаха за своето някъде

Аз плаках

Но никой не видя

 

Излязох една нощ

И на един паркинг вих под луната

Като подивял бездомник

Но никой не видя

Защото светът беше овдовял

И децата му страдаха

 

Купих си нова тетрадка

За новите стихове

Но все същите неща продължих да пиша

 

Напих се

Недостатъчно

Заспах някъде

На някакъв плаж

И само океанът ме погали

 

Отворих очи

(след това)

Изскърца утрото

Изщрака...

 

03.03.2007

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина много интересен стил, който ми допада Когато плачеш наистина по-добре е да излееш сълзите си на нечие рамо, но често се случва и сам да преживяваш всичко...Продължавай да пишеш
  • Допадна ми, прекрасен стил.
  • Много силно стихотворение, Декстър, страхотно е...
  • много е силно и много хубаво!
    браво!
  • Харесва ми!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...