iral (Мария Гюзелева)
36 448
11.03.2009 г., 14:53 ч.

Отвъд 

  Поезия
597 0 6

Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.

И нищото прегръща самотата,
а тя обича тъмното "отвъд".
И някой се целува в суетата
със сенките, останали без плът.

Кората на дървото се напука.
А знаеш ли, че там било "отвъд"?
Звездите някой хвърли на боклука -
да не описват светлия му път.

И нищото прегръща самотата,
а тя се киска - може би от скръб?
И сок - янтар се стича по кората,
виси нощта на дневния си ръб...

 

П.п. Това стихотворение е написано в далечната 1999 година, но мисля, че става и сега!

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??