Отвъд

Като планета в звездна галактика,

появи се и ме отведе със себе си.

И около хиляда Луни ни завъртат

в кръговрат от любовно безвремие.

И като сън отново и отново се повтаряш,

но всеки един миг с теб е единствен.

И всеки дъх, в който аз те вдишам,

е живот от цветовете на дъгата.

И да се вгледам в очите ти е щастието,

без маски и дрехи, истинско и разголено.

Което не могат да опишат дори поетите,

чувството което осветява всичко в мен.

И всеки път в теб аз отново се влюбвам,

и да се излекувам от теб не искам никога.

И вкусът на устните ти моите опияняват,

и отлитаме далеч отвъд Уран и Нептун.

И всяка наша целувка е поникнало цвете,

което и вятъра и небето не ще прекършат.

И отвъд Плутон се чува зовът на любовта,

на две тела и една душа, които се обичат.