Отвъд
Като планета в звездна галактика,
появи се и ме отведе със себе си.
И около хиляда Луни ни завъртат
в кръговрат от любовно безвремие.
И като сън отново и отново се повтаряш,
но всеки един миг с теб е единствен.
И всеки дъх, в който аз те вдишам,
е живот от цветовете на дъгата.
И да се вгледам в очите ти е щастието,
без маски и дрехи, истинско и разголено.
Което не могат да опишат дори поетите,
чувството което осветява всичко в мен.
И всеки път в теб аз отново се влюбвам,
и да се излекувам от теб не искам никога.
И вкусът на устните ти моите опияняват,
и отлитаме далеч отвъд Уран и Нептун.
И всяка наша целувка е поникнало цвете,
което и вятъра и небето не ще прекършат.
И отвъд Плутон се чува зовът на любовта,
на две тела и една душа, които се обичат.
© Лили Вълчева All rights reserved.
