9.07.2014 г., 21:48

Отвъд думите

740 0 2

Не мога да изкашлям остри думи,
заседнали накриво като кост.
Пътеката се срути помежду ни -
един от нас ще трябва да е мост.
Един от нас ще трябва да е бента,
когато кипне лудата вода,
ще трябва да е стълба към небето,
когато натежи до смърт света.
Ще трябва да е шепа жива пръст -
за житен стрък, или за мъртва яма...
Един от нас ще трябва да е кръст.
А за възкръсване са нужни двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...