Отвъд "hate"-а
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XXX. ОТВЪД “Hate”-a
I.
Когато безвъзвратно се реши
все някой неуморно да те “hate”-ва
от него ли си “по-“, си съгрешил,
защото завистта му се ъпдейтва
със скорост от милиони терабайта…
Изливат се лъжите му нечисти,
че просто си способен от немай
къде да богохулстваш върху листа!
Не с ум че впечатляваш, а с пари,
с излъскани костюми и със SUV-а.
Измислил че съдбата си дори,
писанията ти нищичко не струват!
У него породил недоумение,
повтаря си той умствено нездрав:
“То биваха любовни посвещения,
а всяка след това го изостави!”…
II.
….И стигмата от тъмните сплетни,
от жилещите яростно обиди,
на показ е…Ти само погледни
в очите ми дълбоко, ще я видиш!…
Но словото ми не е за кафез,
на тясно да живее, сред прегради.
Защо ли не събужда интерес,
макар да е по-трайно от декада?…
Знам, кучетата лаят и от плахост.
Че даже изръмжават драматично.
Какво ли, че творят те в амфибрахий
щом липсват им идеи?!…Нищо лично!!!
От мерзости докрай ми се отщя
и стихове да пиша…Не разбра ли,
подритваната моя доброта,
на кой ли не помогна?!…Но едва ли
тя връща се от Бога на кантар,
стократно чрез Едемските теглилки.
Раздавах я, пилеех я,…макар
че днеска съм самотен и унил!…Как
III.
всеблагите обичам като братя –
осмивани, докрай недоразбрани!
Открия ли се в някой, съм богат,
дори със сиромашките си длани,
от крайщник на душата си раздал
надежда и на грешника „най-черен“...
Иисус е извън лъскавия храм.
Аз в сляпо милосърдие го намерих!…
Наричайте ме върло: “Еретик!”.
Ненужен ми е сан или облаги…
Как искам да съм Негов ученик
и с помисли най-чисти да помагам.
До сетния си час, знам че ще бъда
приятеля - докрай жертвоготовен
(след толкоз обвинения и присъди
претръпнал от поредното: “Виновен!”),
по пътя си не ще да ви предам,
но искам, сред живота ни бурлив,
за вас човещината да е само
тъй-важна като дишане, нали!
Послеслов:
И тук приключва таз “Етиология“,
защото самотата си прокудих
в най-тъмни, недостъпни дълбини…
С подкрепата на обич възжелана,
приела ме с прелюдиите от слабост;
с коктейлите от „грешки непростими“
и с моята житейска чернова –
препълнена с корекции и добавки…
Замислил се, дали да я препиша,
на чисто, без задрасквания и грешки,
красива тя навярно би била,
но нямаше, знам, нивга да е моя-
та толкоз разнолика биография.
И питам се оставям ли тук дан
с тез тридесет и три стихотворения?
За някои навярно са падение!
И може би са прави…Но дали,
продавам се с тях точно като Юда,
или се откупвам от тъгата,
измъкнал се от Гордиевия клуп,
не с „гръмкото, помпозното, епично“
писание – „Поетът не умира!“
Та мигар аз не съм поет, ни
с безсмъртие най-малко надарен съм,
подобно на любимите ми елфи!...
А влача тленността си на човек
зажеглен във ярема на живота…
Избягал извън ямбовите стъпки
без стройно подредените им срички,
стихът ми непознат ли ви се струва?!...
Но с трепет от търкулната сълза,
приятели, с Вас тука се сбогувам!!!
02.11.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Къде си тръгнал, Влади?! Защо? Твоето място е тук, сред нас - онези, които очакваме и четем твоята дълбока поезия! Искрено се надявам, че не съм разбрала посланията ти!
-
С Младен! Животът е вечен безкраен, а Пътя му само напред! Влади ...
-
С Мислител и Мисана!
-
Много е хубаво.
-
Благодаря на всички, които не спряха да ме подкрепят, които не се подадоха на инсинуациите и нападките, и останаха до мен. Ако книгата излезе на хартия, тя ще бъде специален подарък за всичките ми обичани приятели! Бъдете щастливи и следвайте пътя на човечността! Моето време изтече, както се казва за елфите на Толкин и сега е момента да напусна оттук, защото всеки път има край, а всеки край е ново начало, но творческият ми завършва тук. И продължава житейският ми, а той е насочен в друга посока. Сбогом!!!
-
Поезията е вечното сбогом на душата с красивото, от срещата с което остава чувството за смърт. Но ти, Поете, нямаш право на сбогом, докато другите "богохулстват върху листа". Всички ние, които те обичаме, няма да ти разрешим това и те поздравяваме за прекрасния завършващ стих на твоята впечатляваща "Етиология на самотата"!
-
Тъжен финал на изтрадана поредица от душевни стонове.
Само това сбогуване ми идва в повече - без него!
Смело напред.
Поздравявам те. -
Никакво сбогуване, Влади!
А едно ново начало, без самота и тъмнина!
А само светлина!
Аз също имам нужда от твоите стихове! -
Голям си, Влади! Извадил си на показ душата си, но толкова интелигентно и талантливо, че ти свалям шапка!
И не се сбогувай, а продължавай да твориш, защото не само аз, но предполагам и много други, имама нужда от твоите уникални стихове!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
