19.05.2010 г., 13:15

Отвъд мига

4.6K 5 69

 

Отвъд мига

не съществува нищо.
Какво умът ще види:

                     само бездна.
Сънят ми като

дрипа се разнищи,
когато ти из тъмното изчезна.

Сега развъждам

спомени среднощем,
но всеки спомен всъщност

                            като дим е.
С дъха си палиш

миглите ми още,

река ли да разчопля твойто име...

 

или неразрешимата

загадка

защо по онзи стръмен бряг

                                     си тръгна.

Понеже любовта ни

беше кратка,

сега раздялата ще бъде дълга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...