Отвъд мига
не съществува нищо.
Какво умът ще види:
само бездна.
Сънят ми като
дрипа се разнищи,
когато ти из тъмното изчезна.
Сега развъждам
спомени среднощем,
но всеки спомен всъщност
като дим е.
С дъха си палиш
миглите ми още,
река ли да разчопля твойто име...
или неразрешимата
загадка
защо по онзи стръмен бряг
си тръгна.
Понеже любовта ни
беше кратка,
сега раздялата ще бъде дълга...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
