Отвъд мига
661
1
9
Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва
времето на “да” и “не”.
Бавно връщат се стрелките
в зоната на близостта и
прегръщат се душите.
Там. Отвъд. Отвъд мига.
Не е било….
Позволи ми да докосна,
онова което е. Не остана
много. Няма страшно.
Протегни към мен ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
