Отвъд мига
668
1
9
Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва
времето на “да” и “не”.
Бавно връщат се стрелките
в зоната на близостта и
прегръщат се душите.
Там. Отвъд. Отвъд мига.
Не е било….
Позволи ми да докосна,
онова което е. Не остана
много. Няма страшно.
Протегни към мен ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
