May 10, 2016, 11:55 AM

Отвъд мига 

  Poetry » Other
451 1 9

Не е било…

Онова, което те разплаква

като мъничко дете.

Виж, часовникът

как в такт отмерва

времето на “да” и “не”.

 

Бавно връщат се стрелките

в зоната на близостта и

прегръщат се душите.

Там. Отвъд. Отвъд мига.

 

Не е било….

Позволи ми да докосна,

онова което е. Не остана

много. Няма страшно.

Протегни към мен ръце.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??