Отвъд очите ти...
Стихвам в себе си...
... все по-навътре...
по вените
бродирани следи
разкъсват длани
заседнал е
по пръстите ми
пясък
а утрото сънят
рисува...
в рани...
...
по слепи улици
се стичат устни
на ъгъла очаква ме
недъгав порив
прегръща ме
до кости
недоверие
в косите вплел
премръзнал...
спомен...
...
усмихнато ме следва
обич – сляпа...
посяга към очите ми
с дъжда пирува
до болка извървяна e
тъгата ми
и в най-дълбокото –
до теб...
сънува...
...
онази първата
към утрото
пътека
към лятото преляла
по вълните
все по-навътре стихвам
в себе си
най тъмно е
отвъд...
очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
