21.04.2023 г., 20:59  

Отвъд простора

864 0 0

Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,

а морето черно разбира техните слова.

 

Там райско кътче без цена самотно бледнее,

а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.

 

Свободата като дълг ни зове за чест и правда,

в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балада йощ ехти.

 

 

Пушки гърмят и кървава сеч се разразява.
 

Отвъд морето смразяващ стон се настанява,

и злочести души, осъдени падат мъртвешки на земята,

прииждат на талази с кървав меч в ръката

и с дързост дива за господари се прогласят.
 

Страхът по клоните само бодли поражда,

и баладата все така през полята ехти и скрито разяжда.
 

Вътре в сигурните бащини стени и стряхата,
безочливи предатели коварно огньовете подклаждат.

 

 

Страхът отгоре нам те насаждат,

поробени нас щат да правят, хищнически да ни сграбчат.

Но с тез отровни жили,

жлъчни и тъй немили,

не ще ни до гибел смачкат.

 

Ще се борим с тях юнашки, с пушки и с дързост и чест великански,

на закона верни ще ги бием господарски.
 

Времена ужасни настават в омайната ни страна,

но сърцата ни големи силно туптят, сплотени твърдо надигаме боен глас,

със свобода обзети, старата разколническа свяст кат` пропаст я прескачаме,

и всеки страх решително прекрачваме.

 

 

Прободени в сърцата ни млади бяхме със злост, обвити в тъгата,
отвъд простора слепи бяхме в мъглата,
и бидейки тъй жални побити от чуждата власт.
 

С окови здрави шиите ни обвиха, но робията зла не ще я веч търпим.
 

Заедно с общи усилия в борбата ще ги строшим,
а над останките им нека с меч забит в пръстта свободна страна да съградим.

 

 

Завета свят на нашите деди, и татковината и домът ни с братята и сестри

нек` спасим, и тъй посвоему се почитаме и в най-тежките дни.
 

Туй сиромашки сме скрити под воала на мрака, тревожно духа ни пее в самотата.
 

Наша вечна пощада остават бащините врати, зад гърба ни с родата премила и любяща сърцето стеснено кърви.
 

И верни към родината и завета си нека опазим България от чуждите войни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...