Отвъд простора

Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,

а морето черно разбира техните слова.

Там райско кътче без цена самотно бледнее,

а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.

Свободата като дълг ни зове за чест и правда,

в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балада йощ ехти.

Пушки гърмят и кървава сеч се разразява.
 

Отвъд морето смразяващ стон се настанява,

и злочести души, осъдени падат мъртвешки на земята,

прииждат на талази с кървав меч в ръката

и с дързост дива за господари се прогласят.
 

Страхът по клоните само бодли поражда,

и баладата все така през полята ехти и скрито разяжда.
 

Вътре в сигурните бащини стени и стряхата,
безочливи предатели коварно огньовете подклаждат.

Страхът отгоре нам те насаждат,

поробени нас щат да правят, хищнически да ни сграбчат.

Но с тез отровни жили,

жлъчни и тъй немили,

не ще ни до гибел смачкат.

Ще се борим с тях юнашки, с пушки и с дързост и чест великански,

на закона верни ще ги бием господарски.
 

Времена ужасни настават в омайната ни страна,

но сърцата ни големи силно туптят, сплотени твърдо надигаме боен глас,

със свобода обзети, старата разколническа свяст кат` пропаст я прескачаме,

и всеки страх решително прекрачваме.

Прободени в сърцата ни млади бяхме със злост, обвити в тъгата,
отвъд простора слепи бяхме в мъглата,
и бидейки тъй жални побити от чуждата власт.
 

С окови здрави шиите ни обвиха, но робията зла не ще я веч търпим.
 

Заедно с общи усилия в борбата ще ги строшим,
а над останките им нека с меч забит в пръстта свободна страна да съградим.

Завета свят на нашите деди, и татковината и домът ни с братята и сестри

нек` спасим, и тъй посвоему се почитаме и в най-тежките дни.
 

Туй сиромашки сме скрити под воала на мрака, тревожно духа ни пее в самотата.
 

Наша вечна пощада остават бащините врати, зад гърба ни с родата премила и любяща сърцето стеснено кърви.
 

И верни към родината и завета си нека опазим България от чуждите войни.