Отвъд простора скалите като здрави основи се вкопчват в своята земя,
а морето черно разбира техните слова.
Там райско кътче без цена самотно бледнее,
а чужбина в охолството обагрена пред него беднее.
Свободата като дълг ни зове за чест и правда,
в земята пламнала с лъжци и крадци, дето печална балада йощ ехти.
Пушки гърмят и кървава сеч се разразява.
Отвъд морето смразяващ стон се настанява,
и злочести души, осъдени падат мъртвешки на земята,
прииждат на талази с кървав меч в ръката
и с дързост дива за господари се прогласят.
Страхът по клоните само бодли поражда, ...