Отвърни ми с безпощада
Сгушен съм във теб като дете.
Чувам как ме милва тишината,
отвеждаща ме в твойте светове,
ухаещи на обич, смисъл, лято...
Загърнат само с двете ти ръце.
Дъхът ти впива пръсти във косата.
Искам този миг да израсте,
да се превърне в път към необята.
Самотни острова са двете ти гърди.
По тялото ти плуват мойте устни,
а то под тях като море трепти,
желаещо безкрайно да ги чувства.
Постелята ни се превръща в храм.
Ласките в молитви за наслада.
Любов аз искам само да ти дам,
а ти ми отвърни със безпощада.
Чувам как ме милва тишината,
отвеждаща ме в твойте светове,
ухаещи на обич, смисъл, лято...
Загърнат само с двете ти ръце.
Дъхът ти впива пръсти във косата.
Искам този миг да израсте,
да се превърне в път към необята.
Самотни острова са двете ти гърди.
По тялото ти плуват мойте устни,
а то под тях като море трепти,
желаещо безкрайно да ги чувства.
Постелята ни се превръща в храм.
Ласките в молитви за наслада.
Любов аз искам само да ти дам,
а ти ми отвърни със безпощада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
