yotovava (Валентина Йотова)
2497 20857
20.06.2013 г., 15:10 ч.

Отвързани думи 

  Поезия » Философска
652 2 8

 

Не разбрах как по пътя променят посоката думите,

как след цвят медоносен ме жилят с отровни стрели

и кога от гласеца на славей в шубраците гъсти

непонятни засъскват и стават досадни и зли.

 

Зная – страх те е да говориш, щом чисти не можеш опази

всички мисли, които бушуват отдавна във тебе.

По-добре завържи ги, душата им стискай на пазва,

но във някоя утрин върху белия лист ги посей –

 

да поникнат – тъй както поели са първия дишък

по широкия друм на твойта сърдечна артерия.

Само сили ти трябват всичко това да напишеш,

и надеждата, че другите после ще ги намерят.

 

И пусни ги да литнат, да тръгнат и дирят небето си -

те у теб като птици във клетка се мятат безпътни

и прекършени стихват крилете им в тези решетки,

хоризонти жадуващи – с непознати простори и смърти.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели, добри думи да ви срещат само.
  • Мейд ин Валя!!!
    Прекрасно пишеш, но ти си го знаеш
    ((( )))
  • Впечатли ме финалът! Поздравления!
  • И пусни ги да литнат, да тръгнат и дирят небето си -
    те у теб като птици във клетка се мятат безпътни
    и прекършени стихват крилете им в тези решетки,
    хоризонти жадуващи – с непознати простори и смърти.

    Признанията за красотата на твоите стихове тепърва ще те настигат, Йо! Поздравления!
  • Присъединявам се към казаното...
    Харесвам думите ти!
  • Красиво!
  • Особено ми хареса последният куплет.
  • С comeon!
Предложения
: ??:??