Овчар бе моят татко, пастирка взех си аз...
От шест недели, вече -
главата ме тресе -
Как легна късно вечер,
броя безброй овце.
Дори - стада от крави
безмислено доя -
Не става... и не става,
не мога да заспя.
Опитвах със таблетки
и с готин алкохол.
Със спящи мажоретки
си лягах нощем гол!
Изпробвах с преумора -
Катерих Мусала!
Копах лехите в двора,
редих дори дърва.
Уж, нищичко ми няма,
а сън не ме лови!
Реших, че само - Мама -
проблемът ще реши.
Разказах и за всичко -
За бройката овце.
Че с йога се развличам,
и как доя млекце.
В просънищата - бели,
как нощем се потя.
И как - от шест недели
с мадамите пъхтя...
А Мама - каза: - Сине!
Недей си дава зор!
Така ще се споминеш,
или ще глътнеш хлор!
Качи се сред Балкана,
открий си там жена -
Пастирка по-засмяна -
мечтаната снаха!
Труди се с нея честно,
и с нея се теши!
Заспивай доста често
на нейните гърди!
Сънят ти ще е слънчев,
а всяка дълга нощ
със поздрави от Сънчо
ще спиш до нея в кош...
Послушах, бързо Мама,
девойка чудна взех!
И днес - живеем двама,
в Балкана със успех!
Препускаме в цветята,
и любим се на тях!
В стадата сред полята
пладнуваме със смях!
Тук моят правен диплом
го ковнах на греда!
В овчарската - колибка,
под него да си спя!
Животът ми, накратко,
е хубав в този час -
Овчар... бе моят татко!
Пастирка взех си аз!
Юри
Йовев
Юни
2020 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
