Овладяване на огъня
Страхувам се от кладата във себе си,
от огнените пламъци бумтящи,
от мислите завихрено обсебени
танцуващи по въглени кървящи.
Страхувам се от реплики изпуснати,
но също и от думи премълчани
заседнали в гърдите, дълго пазени,
изригват... смъртоносни са вулкани.
А лавата, стихия неподвластна,
помита цветовете на красивото,
умират светлинките там, угасват.
Превръщат се във пепел. Става сиво.
И в тези пепелища с мъртви погледи,
как Феникса затрупан да изровя?!
Възкръсне ли отново и политне ли,
търпение от него ще измоля,
със мъдрост да владея този огън
с бушуващите пламъци, словата,
та не пожарища да пали омагьосан,
а кротичко да сгрява в теб душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
