6.03.2010 г., 23:52

P.S.

853 0 3

Ужасно трудно е да ти го кажа,

щом видя те и ще ми се да се откажа

от чувствата и болката в гърдите,

защото ти си мойто щастие във дните.

Понякога те дразня даже,

но знам, усмивка пак ще се покаже

и ще ти мине бързо, зная –

как искам да те разгадая.

Боли ме, че не си до мене

и че те няма в мойто тъжно време,

че пак приятел мой наричам те.

P.S. – Обичам те!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...