12.12.2005 г., 21:37

Падаш, ставаш и напред продължаваш

2K 0 3

Това, което дадохàдушата.

Това, което получихàтъгата.

Това, което не опознахàлябовта.

Това, което не изпитахàомразата.

Това, което изгубихàсмисъла.

Това, което намерихàсамотата.

Това, което запазихàмечтата.

Това, което срещнахàболката.

Това, което претърпяхàпоражение.

Това, което обещахàотмъщение.

Това, което усетихàстраха.

Това, което ме уплашиàтъмнината.

Това, което не допуснахàсълзата.

Това, което показахàусмивката.

Това, което последваàпромяната.

Това, което се промениàразбиранията.

Това, което разбрахàсъщността.

Това, което бяхàедна от многото.

Това, което станахàедна.

Това, което си спечелихàпрякора.

Едно бях, друго станах, но Елмо си останах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....