ПАДАЩА ЗВЕЗДА
Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха.
Не беше блян,а жертвено признание...
Попаднах тихо в плен на лудостта,
безумно влюбeна във тебе- грешника.
В подводен риф се срина любовта.
Нима това бе храм на моите илюзии?
Събрах във шепи мъртвите стъкла.
Разляха се мечтите ни несбъднати...
Сега фалшиво скърцат монолози.
Ръждивата надежда се взривява.
Решавайки въпросите без отговор,
усещам как водата трие паметта ми.
20.09.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
