Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха.
Не беше блян,а жертвено признание...
Попаднах тихо в плен на лудостта,
безумно влюбeна във тебе- грешника.
В подводен риф се срина любовта.
Нима това бе храм на моите илюзии?
Събрах във шепи мъртвите стъкла.
Разляха се мечтите ни несбъднати... ...