Sep 21, 2007, 1:39 PM

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

  Poetry
917 0 5
 

      


Във падаща звезда съзрях искра-

една съдба,отминала в миражи.

Танцувам с тебе „танца на смъртта,"

с едно въже,провесено над пропастта.


Презираше лукавата усмивка на греха.

Не беше блян,а жертвено признание...

Попаднах тихо в плен на лудостта,

безумно влюбeна във тебе- грешника.

В подводен риф се срина любовта.

Нима това бе храм на моите илюзии?

Събрах във шепи мъртвите стъкла.

Разляха се мечтите ни несбъднати...


Сега фалшиво скърцат  монолози.

Ръждивата надежда се взривява.

Решавайки въпросите без отговор,

усещам как водата трие паметта ми.

                                            20.09.07г


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...