ПАДАЩА ЗВЕЗДА
Във падаща звезда съзрях искра-
една съдба,отминала в миражи.
Танцувам с тебе „танца на смъртта,"
с едно въже,провесено над пропастта.
Презираше лукавата усмивка на греха.
Не беше блян,а жертвено признание...
Попаднах тихо в плен на лудостта,
безумно влюбeна във тебе- грешника.
В подводен риф се срина любовта.
Нима това бе храм на моите илюзии?
Събрах във шепи мъртвите стъкла.
Разляха се мечтите ни несбъднати...
Сега фалшиво скърцат монолози.
Ръждивата надежда се взривява.
Решавайки въпросите без отговор,
усещам как водата трие паметта ми.
20.09.07г
© Василена Костова All rights reserved.
