18.12.2013 г., 22:39

Паднах от колелото, защото...

1.2K 0 1

Паднах от колелото, защото

главата ми сякаш още бе на леглото.

Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.

Краката ми да въртят педалите спряха.

След миг на земята се озовах,

от невижданата гледка направо онемях.

Гледам - пред мене чудо прекрасно -

кима ми с глава и усмихва ми се ясно.

Бог красота неземна създал е,

на творението име прекрасно дал е.

Доскоро бързах - за работа закъснявам,

а сега светът сякаш спрял е. Чак недоумявам

как може красиво създание като това

да стои пред мен - гледа ме сега.

Изведнъж светът размърда се пак,

главата ми замая чак.

Късно е! Повишение надали ще получа.

В бизнеса май няма да сполуча.

На будния ми сън дошъл е краят.

Добре че измъкнах се от таз омая.

Бях така силно пленена!

Като дете, пред телевизор онемяло.

Строшено колело зад мене.

А отпред - огледало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ) браво, супер е
    – – –
    след година и нещо чета това отново... виждам колко добре е написано и се убеждавам в таланта ти браво още веднъж

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...