18.12.2013 г., 22:39

Паднах от колелото, защото...

1.2K 0 1

Паднах от колелото, защото

главата ми сякаш още бе на леглото.

Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.

Краката ми да въртят педалите спряха.

След миг на земята се озовах,

от невижданата гледка направо онемях.

Гледам - пред мене чудо прекрасно -

кима ми с глава и усмихва ми се ясно.

Бог красота неземна създал е,

на творението име прекрасно дал е.

Доскоро бързах - за работа закъснявам,

а сега светът сякаш спрял е. Чак недоумявам

как може красиво създание като това

да стои пред мен - гледа ме сега.

Изведнъж светът размърда се пак,

главата ми замая чак.

Късно е! Повишение надали ще получа.

В бизнеса май няма да сполуча.

На будния ми сън дошъл е краят.

Добре че измъкнах се от таз омая.

Бях така силно пленена!

Като дете, пред телевизор онемяло.

Строшено колело зад мене.

А отпред - огледало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ) браво, супер е
    – – –
    след година и нещо чета това отново... виждам колко добре е написано и се убеждавам в таланта ти браво още веднъж

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...