Dec 18, 2013, 10:39 PM

Паднах от колелото, защото... 

  Poetry » Humour
785 0 1

Паднах от колелото, защото

главата ми сякаш още бе на леглото.

Изведнъж очите ми чудо неземно съзряха.

Краката ми да въртят педалите спряха.

След миг на земята се озовах,

от невижданата гледка направо онемях.

Гледам - пред мене чудо прекрасно -

кима ми с глава и усмихва ми се ясно.

Бог красота неземна създал е,

на творението име прекрасно дал е.

Доскоро бързах - за работа закъснявам,

а сега светът сякаш спрял е. Чак недоумявам

как може красиво създание като това

да стои пред мен - гледа ме сега.

Изведнъж светът размърда се пак,

главата ми замая чак.

Късно е! Повишение надали ще получа.

В бизнеса май няма да сполуча.

На будния ми сън дошъл е краят.

Добре че измъкнах се от таз омая.

Бях така силно пленена!

Като дете, пред телевизор онемяло.

Строшено колело зад мене.

А отпред - огледало!

© Адриана Миткова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ) браво, супер е
    – – –
    след година и нещо чета това отново... виждам колко добре е написано и се убеждавам в таланта ти браво още веднъж
Random works
: ??:??