Паднал
Полека изправям се, бях паднал, уви
с поглед отново в бъдното взрян,
Аз знам, че сърцето, то не греши,
но не знае какво е думата блян.
Полека поемам си дъх, бях забравил какво е
да знам, че след него идва още един,
Любовта не е егоист, в нея всичко е твое,
само болката за мен... човек уязвим.
Протегнах ръка, за помощ помолих,
отговори ми само... моето аз
Аз не можах... не, аз не те прогоних,
ликът, топлината, нежния глас.
Полека животът ми тръгва отново,
на къде, този път, просто не знам,
споменът твой, дълбоко в сърцето... сурово
и може би ще те срещна... някъде там.
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янчо Всички права запазени
