Полека изправям се, бях паднал, уви
с поглед отново в бъдното взрян,
Аз знам, че сърцето, то не греши,
но не знае какво е думата блян.
Полека поемам си дъх, бях забравил какво е
да знам, че след него идва още един,
Любовта не е егоист, в нея всичко е твое,
само болката за мен... човек уязвим.
Протегнах ръка, за помощ помолих,
отговори ми само... моето аз
Аз не можах... не, аз не те прогоних,
ликът, топлината, нежния глас. ...