4.05.2013 г., 12:08 ч.  

Паднали души 

  Поезия » Философска
403 0 0

Паднали души



През грохота от ревност и омраза,
смълчани погледи на горест и печал,
потъваш бавно или бързо във забрава:
Дали любов си взел, дали си дал?

Навярно своя ден на крах обричаш,
не вярваш в никого, на себе си дори,
а търсиш обич, но не можеш да обичаш
и страдаш от съмнения, тъга, лъжи.

Коварство, ти защо ли всеки следваш?
От твоят бич душата гасне. И боли.
Ти дявол си и затова преследваш:
да вземеш с "благо" паднали души.

Затова стани! Тръгни! Върви нататък!
Срещу насрещни бури и през студове!
И се моли в живота мил и кратък,
да не попадаш сред позор и грехове!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??