17.11.2015 г., 7:40

Падналият воин

831 0 0

Господар на ветровете,

воин на метала,

наричаше себе си крал на кралете,

с мисъл една – живот вечен във Валхала.

 

Повик за битка с боен химн,

сърце от стомана и огън,

щит и меч калени в гръм,

изкована броня от родна земя.

 

Мъжът на войната влиза в бой,

кръвта на враговете свои да вземе,

с нададен драконовски вой,

да измие от сърцето греховното си бреме.

 

В тази последна битка неравна,

битка на две сили – злодеи и герои,

кралят на кралете с меч падна,

давайки сърце и душа в битка за неправда.

 

Гората зашумя, дойде тишината,

гръм разцепи балкана, изсипа се порой,

викове на войни, вълчи вой,

почетоха падналия с чест и доблест герой.

 

Легенда разказвана от баща на син,

за паднал воин, велик крал,

живее днес във мрачни чертози,

показвайки ни как да бъдем герой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...