Господар на ветровете,

воин на метала,

наричаше себе си крал на кралете,

с мисъл една – живот вечен във Валхала.

Повик за битка с боен химн,

сърце от стомана и огън,

щит и меч калени в гръм,

изкована броня от родна земя.

Мъжът на войната влиза в бой,

кръвта на враговете свои да вземе,

с нададен драконовски вой,

да измие от сърцето греховното си бреме.

В тази последна битка неравна,

битка на две сили – злодеи и герои,

кралят на кралете с меч падна,

давайки сърце и душа в битка за неправда.

Гората зашумя, дойде тишината,

гръм разцепи балкана, изсипа се порой,

викове на войни, вълчи вой,

почетоха падналия с чест и доблест герой.

Легенда разказвана от баща на син,

за паднал воин, велик крал,

живее днес във мрачни чертози,

показвайки ни как да бъдем герой.