17 нояб. 2015 г., 07:40

Падналият воин

829 0 0

Господар на ветровете,

воин на метала,

наричаше себе си крал на кралете,

с мисъл една – живот вечен във Валхала.

 

Повик за битка с боен химн,

сърце от стомана и огън,

щит и меч калени в гръм,

изкована броня от родна земя.

 

Мъжът на войната влиза в бой,

кръвта на враговете свои да вземе,

с нададен драконовски вой,

да измие от сърцето греховното си бреме.

 

В тази последна битка неравна,

битка на две сили – злодеи и герои,

кралят на кралете с меч падна,

давайки сърце и душа в битка за неправда.

 

Гората зашумя, дойде тишината,

гръм разцепи балкана, изсипа се порой,

викове на войни, вълчи вой,

почетоха падналия с чест и доблест герой.

 

Легенда разказвана от баща на син,

за паднал воин, велик крал,

живее днес във мрачни чертози,

показвайки ни как да бъдем герой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...