Пак
Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма.
Измислен си от мен- това го проумях
Но, не! Неискам да повярвам,
че си нереален...
Аз искам те до мен във този свят!
И зная във другата реалност,
там някъде,
зад някой безбрежен хоризонт-
реален си, там теб те има...
Да има те! Там ти си мой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
