Какво е човека?
Очи, сърце, душа
Обвързани в една вселена
Безкрайна, безметежна, нежна
Не можеща да спре страха
Че някой ден ще спре въртежа
На плътната материя и пак
Ще се превърне в безметежна
Енергия от числа и прах.
Ще се въздигне от калта
Ще стане пак отново Аз
И ще се влее отново в без края
Където ще направи си разбора
За бъдещето си в рая.
……………………
След миг безвремието ще напомни
Че имаш още много да се учиш
Че всички гяволъци от преди
Ще трябва да изчистиш ти
И пак отново ще се превърнеш в човек
Обличайки си материално си тяло
Ще изплачеш шумно и поемеш
Задача подарена от Всемира
И ето пак си тук, отново, сам
Едно сърце, очи, душа.
Пак човек!
© Hristo Hristov Всички права запазени