nezemna (Неземна) nezemna (Неземна)
33 355
1.12.2015 г., 7:56  

Пак цяла

561 0 3

 

Когато за теб ми се пръсне сърцето
и вечната обич разпръсна,
събирай парченца, хвърли ги в полето,
чрез твоята мощ ще възкръсна.

В тоз миг ще покрия със обич земята,
ще литна свободна и бяла,
а ти преоткрий ме, любов, във росата,
чрез теб ще си бъда пак цяла.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • nezemna (Неземна)
    nezemna (Неземна)
    Благодаря ви на всички! Наистина на Танчето варианта е по-хубав и ще го преправя! Благодаря ти, Танче!

    Анастасия, Лейди благодаря ви!

    Както винаги, Младене рисуваш с думи, дори и коментарите! Красив, розов коментар!

    Благодаря ти, Валери и на теб! Ще ви послушам с Танчето и ще преправя!!

    На всички пожелавам много усмивки и много обич
  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Цвети, не би ли звучало по-добре
    "Когато за теб ми СЕ пръсне сърцето....
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Чудесна миниатюра и като хрумване и като реализация, Цвети. Браво наистина! Разпръсване и после събиране в едно. Ами това е то възкръсването. Не правим ли именно това като издишваме, а после вдишваме? Защото любовта е именно това - издишване на великата екзистенция на душата на розови капчици мъгла и повторното им вдишване до розовия океан на самата любов - една космическа роза.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0