Пак и пак - все в неделя...
Рано сутрин в неделя...
Дълго събуждане...
Шумна врява и музика...
Душ за разсънване...
Вероятно - филийки със мед за "инфантите",
а за мене кафе, всъщност, може и две.
Стара болка обажда се тъпо във лактите,
но не мисля за нея, а само за теб...
Пак и пак, все ми липсваш в неделя...
Пак усещам вселената как се мени
и се движи напред...
Без да ща се променям и аз,
но дали
все в неделя се случва това
в мен или
просто само тогава се спирам от бързане
и оглеждам се?...
Даже за малко се връщам назад.
И се сменя единствено, само в неделя
онзи ритъм от делника, точно отмерен.
Пак и пак...
Дори е забавно понякога
да се спра пряко времето...
Да го хвърля на вятъра...
Да не бързам за никъде...
Просто теб да очаквам...
Да прегъна на четири мислите в себе си...
Да изчистя от глупости чувствата...
Да безделнича и до обяд да не правя
нищо друго освен да мечтая за теб...
И за хладните меки къдрици по рамото...
И за ласки,
свободни от плен под одеалото...
И за блясъка,
синьо-зелен в огледалото
от очите, които без думи изричат
тихо-тихо "Обичам те!",
без да ги питам...
Пак неделя е... Вечер...
И аз те обичам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Павлова Всички права запазени
