Aug 3, 2014, 9:53 PM

Пак и пак - все в неделя... 

  Poetry » Love
1193 1 4

Рано сутрин в неделя...

Дълго събуждане...

Шумна врява и музика...

Душ за разсънване...

Вероятно - филийки със мед за "инфантите",

а за мене кафе, всъщност, може и две.

Стара болка обажда се тъпо във лактите,

но не мисля за нея, а само за теб...

Пак и пак, все ми липсваш в неделя...

Пак усещам вселената как се мени

и се движи напред...

Без да ща се променям и аз,

но дали

все в неделя се случва това

в мен или

просто само тогава се спирам от бързане

и оглеждам се?...

Даже за малко се връщам назад.

И се сменя единствено, само в неделя

онзи ритъм от делника, точно отмерен.

Пак и пак...

Дори е забавно понякога

да се спра пряко времето...

Да го хвърля на вятъра...

Да не бързам за никъде...

Просто теб да очаквам...

Да прегъна на четири мислите в себе си...

Да изчистя от глупости чувствата...

Да безделнича и до обяд да не правя 

нищо друго освен да мечтая за теб...

И за хладните меки къдрици по рамото...

И за ласки, 

свободни от плен под одеалото...

И за блясъка, 

синьо-зелен в огледалото

от очите, които без думи изричат 

тихо-тихо "Обичам те!",

без да ги питам...

Пак неделя е... Вечер...

И аз те обичам!...

 

 

 

© Надежда Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами, защото си приличаме, сестричке!
  • Защо ли твоята неделя прилича на моята...
  • Благодаря, Sevgimizi!
  • Много докосващо и нежно.Малко меланхолично, но определено е позитивно!Силно е и много мило.Мечтателско е и някак успокояващо!Интересното е, че аз попринцип се чувствам най-зле в Неделя, а ти ме накара да я захаресвам.Поздравления!
Random works
: ??:??