10.09.2007 г., 11:15 ч.

Пак мечтаеш 

  Поезия
557 0 11

Разбиват се, разбиват се мечтите

във твърдите скали на ежедневното.

Остава само синкав прах в очите

и през сърцето се пропуква бездна.

В душите ни, в душите ни е тихо.

На песъчинки се разпада светлината,

когато във безсилие се свличат

несбъднати мечти и се разтапят.

Дъждът вали със едри капки - сълзи

и ражда се в пороя сивота.

И сякаш няма, сякаш няма бъдеще,

когато си останал без мечта.

А утре ден, нов ден света огрява

и стапя плахо хиляди мъгли.

Усмивка със живота те сдобрява

и пак мечтаеш, пак мечтаеш ти.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??