Пак мечтаеш
Разбиват се, разбиват се мечтите
във твърдите скали на ежедневното.
Остава само синкав прах в очите
и през сърцето се пропуква бездна.
В душите ни, в душите ни е тихо.
На песъчинки се разпада светлината,
когато във безсилие се свличат
несбъднати мечти и се разтапят.
Дъждът вали със едри капки - сълзи
и ражда се в пороя сивота.
И сякаш няма, сякаш няма бъдеще,
когато си останал без мечта.
А утре ден, нов ден света огрява
и стапя плахо хиляди мъгли.
Усмивка със живота те сдобрява
и пак мечтаеш, пак мечтаеш ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
