Sep 10, 2007, 11:15 AM

Пак мечтаеш 

  Poetry
558 0 11

Разбиват се, разбиват се мечтите

във твърдите скали на ежедневното.

Остава само синкав прах в очите

и през сърцето се пропуква бездна.

В душите ни, в душите ни е тихо.

На песъчинки се разпада светлината,

когато във безсилие се свличат

несбъднати мечти и се разтапят.

Дъждът вали със едри капки - сълзи

и ражда се в пороя сивота.

И сякаш няма, сякаш няма бъдеще,

когато си останал без мечта.

А утре ден, нов ден света огрява

и стапя плахо хиляди мъгли.

Усмивка със живота те сдобрява

и пак мечтаеш, пак мечтаеш ти.

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??