Пак си казах...
750
0
1
Пак си казах, че няма да тичам,
като обич разпръсната по полски цветя.
А небето от смях се раздираше
и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.
Искам да нямам копнеж за доверие,
преповтарям се рухнала като сълза.
После избликва стиха и разтварям чадър
да се пазя от думите. С тях ме е моята
майка родила, може би, с тях ще умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
