15.10.2009 г., 10:23 ч.

Пак си казах... 

  Поезия
565 0 1

Пак си казах, че няма да тичам,

като обич разпръсната по полски цветя.

А небето от смях се раздираше

и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.

Искам да нямам копнеж за доверие,

преповтарям се рухнала като сълза.

После избликва стиха и разтварям чадър

да се пазя от думите. С тях ме е моята

майка родила, може би, с тях ще умра...

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??