15 окт. 2009 г., 10:23

Пак си казах... 

  Поэзия
567 0 1

Пак си казах, че няма да тичам,

като обич разпръсната по полски цветя.

А небето от смях се раздираше

и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.

Искам да нямам копнеж за доверие,

преповтарям се рухнала като сълза.

После избликва стиха и разтварям чадър

да се пазя от думите. С тях ме е моята

майка родила, може би, с тях ще умра...

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??