Пак си казах...
752
0
1
Пак си казах, че няма да тичам,
като обич разпръсната по полски цветя.
А небето от смях се раздираше
и не вярваше, че ще спра този лов за сърца.
Искам да нямам копнеж за доверие,
преповтарям се рухнала като сълза.
После избликва стиха и разтварям чадър
да се пазя от думите. С тях ме е моята
майка родила, може би, с тях ще умра...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
