Пак сряза въжето в последния момент.
И докога така?
Вярвай ми, ще се умориш.
Ще пресъхнеш.
Ще те пресуша.
Прибери се час по-късно
и бъди все още влюбена.
Намери ме първа!
Първа заплачи!
И едва тогава ми срежи въжето.
После, ако искаш,
надени го ти!
© Калоян Кънев Всички права запазени